Млада двойка: Имаме 5 хиляди лева общ доход и не можем да направим първа вноска за апартамент
В последните години животът под наем се трансформира от временна необходимост в дългосрочна реалност за огромна част от младите хора в България. Поколението, което в миналото вярваше, че със стабилна работа и спестявания ще може да си позволи собствено жилище, все по-често се сблъсква с пазарна реалност, която наподобява непреодолима, написа Дарик нюз.
Пазарът на парцели: Реалност против благоприятни условия
Средната цена на квадратен метър в София към юни 2025 г. надхвърля 2 300 евро, а в Пловдив, Варна и Бургас тя варира сред 1 300 и 1 800 евро. Само за последните три години стойностите са се увеличили с над 35%. Този растеж се дължи на няколко фактора: лимитирано предложение, вложения в недвижими парцели като сигурен актив, растеж в краткосрочните наеми (Airbnb), както и засилен интерес от чужденци.
Паралелно с това, средната заплата в страната се движи около 2 000 лева. нето – което прави идеята за покупка на жилище почти абсурдна без сериозна помощ от родители, завещание или заем с дълготрайна обязаност.
Заплата против ипотека: Мисията " първи дом "
За младеж с приход от 2 000 лева месечно, ипотека за апартамент от 80 000 евро означава вноска от минимум 1 000 лева на месец – при изискване, че има спестени поне 20% от цената за първична вноска. Много банки към този момент изискват постоянна кредитна история, без други отговорности, а някои и гарант.
" Виждам всеки ден по какъв начин двойки с положително обучение и работа отсрочват покупка на жилище, тъй като не желаят да станат заложници на ипотека за 30 години при тези условия ", споделя брокерът Гергана Тодорова от София.
Личните истории зад статистиката
Анелия и Виктор са млада двойка от Пловдив – тя е учителка, той програмист. " Имаме общ приход над 5 000 лева, само че при инфлацията и разноските за дете, просто не можем да спестим за първична вноска. Вече пета година сме чартърен. "
Нели, 29-годишна юристка от Варна, споделя: " Постоянно слушам, че щом нямам лично жилище, не съм " стигнала на никое място “. Но не мога да си разреша апартамент в града, където работя. Това е действителността. "
Емоционалната цена на несигурността
Освен финансовата страна, животът чартърен носи и психически последствия. Много младежи споделят, че се усещат в застой – не могат да възнамеряват семейство, не смеят да влагат в обзавеждане или даже в кариерни промени.
Как е в Европа?
За разлика от България, в страни като Германия и Австрия животът под наем не се възприема като провал. Държавите оферират сигурност посредством дълготрайни контракти, надзор на наемите и обществени жилища. Според Евростат, близо 49% от младежите в Германия живеят чартърен, само че при положителни условия.
В България обаче отбраната на наемателя е слаба, договорите постоянно са устни, а контролът върху пазара – най-малък.
Проблемът не е, че младите не желаят да поемат отговорност. Проблемът е, че системата им поставя невъзможни условия. Ако желаеме бъдещето на България да остане тук – с хора, които основават, влагат и се развиват – би трябвало да създадем среда, в която домът не е разкош, а опция.
